Никога Пловдив не е бил толкова готов, да стане марката, която всички искаме да бъде

Георги Колев: Хората трябва да осъзнаят факта, че имаме привилегията и нещастието да живеем в град на хиляди години

Чужденците ще дойдат да видят само и единствено това, което ние НЕ сме направили. И което имаме уникалния шанс да не пипаме, да го експонираме тихо и кротко, и да се наслаждаваме на това, което са ни завещали

За да се качи на една обществена височина, човек първо трябва да се е качил на личната си височина

Тайната на успешните ни изборни кампании е, че нямаме тайна

Адвокат Георги Колев застана пред Под тепето в един твърде интересен предизборен разгоор за Пловдив. Той е водач на листата общински съветници от ЗС Александър Стамболийски, с която прави сериозен пробив в иначе утвърдената партийна система в два поредни местни вота. Очаква се партията под тепетата да има стабилна група в общинския съвет и след 25 октомври. Георги Колев е юридически представител на Екозавода за преработка на отпадъци в Шишманци.  

Правите изключително успешни избори за малка политическа формация. Успявате да сформирате група с влияние в общинския съвет, на която завиждат дори парламентарно представени партии. Всички се чудят каква е тайната ви? Е, бихте ли я разкрили?

Тайната е, че няма тайна. Ние сме част от икономическото и политическо пространство на Пловдив от почти 15 години. При нас има хора, които работят повече от десет години. Познаваме тях, семействата им, децата им, дори техните деца вече. Дъщеря ми, когато влязох в общинския съвет, беше 10-годишна. Сега вече ще е гласоподавател. Сега за мен ще гласуват нейните приятели. Ако за тези 15 години социален, икономически, политически живот ние не сме изградили кръг от приятели и контакти, които да ни подкрепят в моментите на избор, това означава, че ние не заслужаваме да бъдем избирани. Защото човек, за да се качи на една обществена височина, първо трябва да се е качил на личната си височина. И от там да може да вижда по-далече от обувките си. Ако това не е направил- значи трябва да си стои вкъщи и да си свърши домашната работа първо, за да не се налага други хора да я вършат вместо него. Ние разчитаме на приятелите си, наши снимки няма да видите по билбордовете, няма да изглеждаме много „Убави”. Никой няма да гласува за нас, само защото сме много „убави”, а защото си вършим работата добре и сме се доказали като приятели.

Какви са очакванията ви за вота след броени дни?

Никакви. Човек, ако изгради очаквания, означава да се разочарова във всеки аспект от тази дума. Затова, най-доброто, което можем да направим, е да си скъсаме задника от работата. Нашата кампания не е в последния месец. Тя продължава в последните 8 години. Работата ни е 365 дни в годината в корпоративен план. Когато клоните падат, когато падне снега, нашите хора са по улиците, докато кандидат кметовете спинкат. Разбирам ги, те си почиват, за да събират сили за кампанията, която е един месец преди изборите. Когато дъждът запуши шахтите, нашите хора са денонощно там, при все, че не сме отговорни за шахтите. В това време кандидат кметовете пишат във Фейсбук. Никой не пита хората ни какво правят. Затова няма да ни питат и как си водим кампанията.

Какво очаквате да се случи в следващите четири години?

Никога Пловдив не е бил толкова готов, да стане брандът, марката, която всички искаме да бъде. Пловдив е продукт на повече от 3 хиляди години. Трябва да осъзнаем, че нямаме море, ски писти, граници, митници, нямаме факторите на растежа каквито са корупционните министерства и агенции. Ние сме малка община териториално, най-малката след Добрич. Това, което притежаваме, и което за щастие не сме направили сами, а ни е завещано, е Старият град, невероятната архитектура, старината, невероятната атмосфера на този град. Ние трябва да превърнем града в бранд, да го наложим като туристическа дестинация, за да може брутният вътрешен продукт на този град да се формира и от приходи от туризъм. Който е основна движеща сила в икономиките на държави като Италия, Гърция. Една Верона успя да превърне една къща в многомилиардна индустрия, а ние имаме по-красиви къщи от техните, които никой не познава. Старият град е пуст и празен. Защо е така? Това трябва да питат пловдивчани. Да, страдаме от инфраструктура. Но трябва да осъзнаем факта, че имаме привилегията и нещастието да живеем в град на хиляди години. Който е преживял разрастването си и развитието си на етапи. Не е проектиран на гола поляна. Затова трябва да сме щастливи от тесните улички в Капана, трябва да сме щастливи и да се радваме на калдъръма в Стария град, защото там асфалт не може да има, няма да го допуснем. Както не можем да допуснем да се строи на Небет тепе. И да правим съвременна археология в стил Ларгото в София. И да ни обясняват, че старото ще го затрупаме, но новото било много хубаво. То е хубаво, ама е малко ново. Защото българинът днес най-хубавото, което е направил, са децата си, тъй като не ги е правил с ръце. Нека да оставим това, което са направили старите хора, тези преди нас, да не се опитваме да коригираме този град, както ние намерим за добре. Защото ще го направим Слънчев бряг, а не трябва. Нужно е промяната в инфраструктурата, в уличната регулация и всичко, с което организираме живота си, да са съобразени с това, че единственото богатство на този град е старината му. Никой няма да дойде тук да види новите строителни комплекси, новите кооперации, невероятните ни барове или кафенета. Защото там, където ние отиваме, хората от там се връщат. Те ще дойдат да видят само и единствено това, което ние НЕ сме направили. И което имаме уникалния шанс да не пипаме, да го експонираме тихо и кротко, и да се наслаждаваме на това, което са ни завещали. Бранд, трябва градът да се брадира и да се налага така, както се налага паста за зъби. Ние сме глобален продукт и този продукт се нарича Стар Пловдив, нарича се история, нарича се дух. Хората се петимни за това, но ако един италианец, един американец дойде и види върху старината една нова постройка с тухли четворки, ще избяга с писъци. Затова най-добре е да се наслаждаваме и да внимаваме да не объркаме работата.

Към кого го отправяте този съвет?

Към всички. Към абсолютно всички. Най-доброто, което може да направи бъдещата администрация, е да превърне Пловдив в туристическа марка. Брандът на България беше оценен на 64-то място в света, струва 54 милиарда евро. Ние сме най-сериозният бранд в България като град. Това, което може да ни съперничи, е само Велико Търново. Търновци обаче успяха от старините да направят бизнес. Ние не успяваме. За този неуспех вината е стара, тя е затрупана с пепел, прах и много спомени, но трябва да се пипне там. Болезнено е, но трябва.

Хората, от които до голяма степен зависи този процес, за които говорите, имат ли достатъчно отношение към мястото, в което живеят, към историята, старините и духа?

Много е трудно да преценя. Нямам близки социални контакти с нито един от кандидатите за кмет, ако ме питате за тях. Мога да кажа, че всичките са ми приятели в най-общия смисъл на тази дума, тъй като съм работил с повечето от тях. Мисля като пловдивчанин, че тези хора би трябвало да имат това отношение. Това, което мога да кажа за себе си, че няма да допусна компромис с мен си по никакъв начин в тези ми позиции. На мен, като инвеститор, като адвокат, като гражданин, не ми е все едно какво ще става с тези процеси. Аз живея на брега на реката. На мен не ми е все едно как ще стане урбанизирането на Марица. Дали ще я превърнем в една Перловска река и ще унищожим тази екосистема, която битува в момента там? Мога да ви покажа снимки на реката, снимана от прозореца ми в четирите сезона. Тя е съвсем различна. Ако си представя, че там вместо да виждам зеленината на реката и живота й, ще видя поредното кафене и масички, около които се чуват популярни поп фолк идоли, не знам какво ще направя. Няма да го допусна на никаква цена. Три елемента на един град не трябва да бъдат коригирани- елементът на естествения релеф, с който за щастие градът ни е изключително богат; елементите на археология, история и география, с които за щастие градът ни отново е много богат и които просто трябва да покажем, а не да преправяме и поправяме; и елементът на паркове и зелени зони.

Вие и хората около Вас очевидно сте изключително диалогични, намирате общ език с всеки, дори в общинския съвет. Това ли е най-важно и най-сложно в правенето на политика- намирането на диалога?

Точно така. В основата на всеки успех стои компромис. Представете си, че сме нетленни. Ако ние двамата сме нетленни и нямаме физически измерения, между нас за да има споразумение, трябва да има разбирателство. В един телесен тип общуване ти можеш да ме принудиш аз да приема една теза, а в политиката този тип общуване е най-популярен. Но ние на натиск не се поддаваме, никога не сме се поддавали. Затова предпочитам ние понякога да правим компромис и да търсим диалог с всекиго. И държим на прозрачност, на нищо друго. Във всичко. Не случайно съм в толкова комисии в общинския съвет. Защото съм там, да съблюдавам процесите. И да гледам за прозрачността. Защото в този град нищо не остана. И скоро ще почнем да купуваме като община. Защото например най-голямото притежание на града извън общината е заводът в Шишманци, който е подарък от нас. Колкото и странно да звучи.

Смятате ли, че следващият общински съвет ще работи лесно? Очертава се много шарен пъзел…

Всичко зависи от това- доколко хората са способни на компромиси. Доколко влизат там заради его, доколко влизат там, за да свършат работа. Това, което хората не знаят, е че работата на общинския съветник не е на самата сесия. Ако ние сега с теб решим да внесем предложение за Капана например, сядаме и го пишем. Аз го подготвям и го внасям по комисиите. От там започвам да го защитавам пред тези комисии. Кой доволен, кой недоволен, работата ни е да убедим тези колеги, че това е правилно и законосъобразно, че е хубаво да се случи. После трябва да намерим парите, да се търси мястото му в бюджета. След това да убедим и кмета да го подкрепи. И тогава е крайният акт- на сесията 51 или 26 човека да гласуват За. Крайният акт е най-маловажният. Защото преди тези хора да натиснат копчето, това предложение битува в общината с месеци. Колегите масово не се занимават. Правят питания, на които се отговаря в общинския съвет, за да могат мощно да се изказват на микрофона, докато дойде време за обяд, а след това имат някаква работа. Този тип площадна политика е много вредна. Тя има нулево КПД- много пара има в локомотива, но тя отива в свирката, а колелцата пъплят.